Епистоларни диалози II

Книгата „Епистоларни диалози“ е предназначена за широк кръг читатели. Вероятно това е първата по рода си запазена кореспонденция в историята на епистоларния жанр в България – много подробна и продължителна. Повечето от писмата на Петър Дънов са публикувани, но в двете части на книгата, обхващащи 131 писма, се появяват и 39 съвсем нови. Всичките 105 писма на Пеню Киров от 1898 до 1917 г. се публикуват за първи път тук, с малки изключения.
Чрез тази кореспонденция изследователите и биографите на Учителя П. Дънов могат да възстановят, допълнят и пояснят бележниците (дневниците) му от този период. В обсега на „Диалозите” влизат и по-периферни теми като: утвърждаване на протестантството в младата българска държава и взаимоотношенията на Петър Дънов с най-известните му функционери от онова време; възникване и развитие на спиритизма и теософията в България; битът, душевността и духовните търсения на обикновения човек тогава и др.
„Епистоларни диалози ІІ“ обхваща периода 1901-1917 г., в който може да се види в най-чист вид дейността на Петър Дънов за полагане основите на бъдещото общество „Бяло братство“. След излизането на настоящата книга няма да има съмнение кога е първият събор на Бялото братство – именно през 1900 г. Тук може и да се проследи как тези събори се утвърждават като най-важния форум, на който се дават конкретни задачи и работа за през цялата година. Съборите в Бургас са три – 1901, 1902 и 1904 г. (за последния самият Пеню е записал в дневниците си).
Читателят ще се наслади на интимността, неподправеността и искреността на отношенията между Петър Дънов и Пеню Киров – как те твърде бързо преминават от познат към познат, през брат към брат, за да достигнат до Учител към ученик.